За метрото и хората

Есен е. Сутрините са мъгляви.  Вдишваме и издишваме студ, докато бързо вървим  към метрото.  Успяваме да хванем влака точно преди вратите да се затворят. Долепили сме телата си едно до друго. Някои от нас стоят на пръсти. Пътуването до „Сердика“ ни се струва безкрайно. Прикачваме се  на другата линия и постепенно се разпиляваме между  спиркитеПродължете с четенето на „За метрото и хората“

ПРОПАДАНЕ

Адриана се загледа в снимката му за минута. Изглеждаше щастлив. Погали екрана с палеца си. Излезе от фейсбук и отиде в банята. Само да знаеше какво щеше да се случи преди няколко месеца, щеше да предупреди  предишната Адриана. Щеше да ѝ каже да се пази повече. Държеше ножица в ръката си. Огледалното момиче отсреща ѝПродължете с четенето на „ПРОПАДАНЕ“

Врабчето със счупените крила

Той стоеше пред вратата на бара и не можеше да се отърве от усещането, че е бил тук и преди. Поколеба се за миг и натисна бравата. Вътре беше празно. Зад бара мъж на около трийсет, облечен в бяла тениска, която като че ли му беше малка, бършеше бавно халба за бира с едната сиПродължете с четенето на „Врабчето със счупените крила“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман или спомен за сбогуване

Истината е, че най-големият враг на хората е времето.  То никога не  е достатъчно, за да бъдем с хората, които обичаме. Приближаваме се към края му и  към края си с всяка изминала секунда, а то ни отнема любимите хора, опитва се да измие спомените ни за тях, да смали площадът на мозъка ни иПродължете с четенето на „„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман или спомен за сбогуване“

Призракът

Вкъщи винаги мирише на храна. Още когато отвориш вратата, те залива миризма на някаква манджа. Когато бях хлапе, баба ми казваше, че ако в един дом не мирише на ядене, значи не е дом.   Влизам в коридора. Оставям якето си на закачалката и пристъпвам в кухнята. Светлината нахлува в стаята и ѝ придава мекота.Продължете с четенето на „Призракът“

9 въпроса с… Росен Желязков

Поетът Росен Желязков е автор на поетичните книги „Благодарен на живота“, „Аз съм Пикасо“, „Жълта пеперуда в сърцето“, „Чист“, „Преследвачът на Насрещния вятър“. Роден в София, той завършва УНИБИТ със специалност „Бакалавър в културно-историческото наследство“. – Спомняте ли си първото стихотворение, което написахте? – Да, казваше се „Каквото дойде, приеми го“. – За какво обичатеПродължете с четенето на „9 въпроса с… Росен Желязков“

9 въпроса с… Ирена Иванова

Ирена Иванова е поетеса, писателка, актриса и създателка на Творческа академия „Заешка дупка“. Рене Карабаш, какъвто е нейният псевдоним, е автор на романа „Остайница“, стихосбирките „Хълбоци и пеперуди“, „Братовчедката на Зорбас“. Новата книга на Рене излиза по книжарниците на „Свети Валентин“ и носи романтичното име „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“, чието появяване щеПродължете с четенето на „9 въпроса с… Ирена Иванова“

9 въпроса с…. Надежда Тричкова

Надежда Тричкова е автор на стихосбирката „Лентата е почти изснимана“. Лауерат 34-то издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Завършила Американския колеж в София, след това става възпитаничка на Единбургския университет, изучавайки „Международни отношения.“ – Спомняте ли си първото стихотворение, което написахте? – Съвсем неясно, но пък си спомням нещо по-хубаво и далечПродължете с четенето на „9 въпроса с…. Надежда Тричкова“

Втората кожа на Катерина Стойкова

Втората кожа на Катерина Стойкова е полепнала по стиховете ѝ като пробуден спомен за страха, агресията и мълчанието. Разтваря се в рана, докато запълни пространството на литературата със задуха на мълчаното детство, което протяга ръце към миналото, застинало завинаги на 47 години. Това е поезия приветстване на всички скрити ужаси; (не)скачане от терасата, която теПродължете с четенето на „Втората кожа на Катерина Стойкова“

9 въпроса с… Николай Владимиров

Николай Владимиров е поет, автор на няколко стихосбирки, сред които „Отсъствия“, „(С)татуси“, „Сърце без намордник“ и романа „Ангели“. – Спомняте ли си първото стихотворение, което написахте? – Първият ми стих беше повлиян от едно момиче, което ми хвана окото, в Костенец, тогава съм бил ученик. Помня, че го написах набързо, малко разтреперано и ѝ гоПродължете с четенето на „9 въпроса с… Николай Владимиров“

Create your website with WordPress.com
Get started