Василий Кандински и естетиката в абстракционизма

Василий Иванович Кандински е роден в Москва през 1866 г. Завърша юридически науки в столицата, но посвещава  животa си на живописта. Посещава  академията на Франц Щук в Мюнхен през 1900 г., където господства стилът Jugend (в англо-саксонските страни) или ар нуво (Белгия и Франция). Основава собствено училище по рисуване в баварската столица, след това пътуваПродължете с четенето на „Василий Кандински и естетиката в абстракционизма“

Какво общо има течението“ready made“ между фотографията, телевизията, видеото, изображенията, създадени с камера?

Общото между ¨ready made” и изображенията, създадени с камера, е самият заснет обект – представител на тази естетика. Чрез заснемането на конкретния предмет новото му  придобито значение се преповтаря и се превръща в наратив за самия обект. Това е следата, която ще остане след евентуалното му изчезване, но с опцията идеите му да бъдат разглежданиПродължете с четенето на „Какво общо има течението“ready made“ между фотографията, телевизията, видеото, изображенията, създадени с камера?“

„Любовна песен“ или лудостта като самотност

„Ти не си луд, просто си много самотен.“ Стена разделя сцената на две. От едната страна е тясна оголена тухлена стая със стол и маса. От другата – просторно пространство с кухня и хол. Стената е ограничителната линия, границата, която разделя световете на главните герои в пиесата на Джон Колвенбак „Любовна песен“, изиграна в „МладежкиПродължете с четенето на „„Любовна песен“ или лудостта като самотност“

Покана за разговор от Джоузеф Косут и „Един и три стола“

Според американския артист Сол Левит идеите могат да се представят чрез числа, фотография, думи или по друг начин, който артистът избере, като формата е без значение. В този дух идва и характеристиката, която дава за концептуалното изкуство: произведения, които целят да предизвикат ума на аудиторията, а не емоциите ѝ. Точно това е целта на артПродължете с четенето на „Покана за разговор от Джоузеф Косут и „Един и три стола““

Изкуството като преобърната представа – „Комедиантът“ и „Фонтанът“

Малко повече от век разделя произведението на Марсел Дюшан „Фонтанът“ от „Комедиантът“ на Маурицио Кателан.

Create your website with WordPress.com
Get started