Blog

Нещата, които ме вълнуват.

За метрото и хората

Есен е. Сутрините са мъгляви.  Вдишваме и издишваме студ, докато бързо вървим  към метрото.  Успяваме да хванем влака точно преди вратите да се затворят. Долепили сме телата си едно до друго. Някои от нас стоят на пръсти. Пътуването до „Сердика“ ни се струва безкрайно. Прикачваме се  на другата линия и постепенно се разпиляваме между  спиркитеПродължете с четенето на „За метрото и хората“

ПРОПАДАНЕ

Адриана се загледа в снимката му за минута. Изглеждаше щастлив. Погали екрана с палеца си. Излезе от фейсбук и отиде в банята. Само да знаеше какво щеше да се случи преди няколко месеца, щеше да предупреди  предишната Адриана. Щеше да ѝ каже да се пази повече. Държеше ножица в ръката си. Огледалното момиче отсреща ѝПродължете с четенето на „ПРОПАДАНЕ“

Филмът „Слава“ – между фалша и добротата

Историята започва с бедност, зайци и един железничар. Макар първите да нямат име, то последният се казва Цанко Петров и живее на село. Въпреки неугледния си вид и говорния дефект той  е почтен и честен работник. Един ден намира много пари на релсите, които предава на полицията. Съселяните му го обявяват за най-големия глупак, задетоПродължете с четенето на „Филмът „Слава“ – между фалша и добротата“

Врабчето със счупените крила

Той стоеше пред вратата на бара и не можеше да се отърве от усещането, че е бил тук и преди. Поколеба се за миг и натисна бравата. Вътре беше празно. Зад бара мъж на около трийсет, облечен в бяла тениска, която като че ли му беше малка, бършеше бавно халба за бира с едната сиПродължете с четенето на „Врабчето със счупените крила“

От любов към науката-Мария Кюри, първата жена, носител на Нобелова награда

Малката Мария Склодовска разглежда прозрачната витрина в кабинета на баща си, в която са подредени стъклени колби. Тогава не подозира, че години по-късно ще стане първата жена, получила Нобелова награда и лауреат в две различни категории- химия и физика. Мария Склодовска – Маня, както я наричат в близките ѝ, става известна на света с иметоПродължете с четенето на „От любов към науката-Мария Кюри, първата жена, носител на Нобелова награда“

Василий Кандински и естетиката в абстракционизма

Василий Иванович Кандински е роден в Москва през 1866 г. Завърша юридически науки в столицата, но посвещава  животa си на живописта. Посещава  академията на Франц Щук в Мюнхен през 1900 г., където господства стилът Jugend (в англо-саксонските страни) или ар нуво (Белгия и Франция). Основава собствено училище по рисуване в баварската столица, след това пътуваПродължете с четенето на „Василий Кандински и естетиката в абстракционизма“

Любовта между Мара Белчева и Пенчо Славейков – всеки ден обич се равнява на година

1903 година. В дома на Мара Белчева, вдовица на политика Христо Белчев, влиза поетът Пенчо Славейков. От привидение от миналото той се превръща в голямата ѝ любов, чиято история започва през един обикновен майски следобед. Двамата не предполагат, че тази среща ще е съдбоносна и че до неговата смърт техните животи ще са преплетени. ВПродължете с четенето на „Любовта между Мара Белчева и Пенчо Славейков – всеки ден обич се равнява на година“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман или спомен за сбогуване

Истината е, че най-големият враг на хората е времето.  То никога не  е достатъчно, за да бъдем с хората, които обичаме. Приближаваме се към края му и  към края си с всяка изминала секунда, а то ни отнема любимите хора, опитва се да измие спомените ни за тях, да смали площадът на мозъка ни иПродължете с четенето на „„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман или спомен за сбогуване“

Напомняне

Това, че харесва снимките ти, не означава, че харесва теб. Това, че казва, че те харесва, не означава, че наистина те харесва. Това, че те целува, не означава, че те харесва. Това, че го привличаш, не означава, че те харесва. Това, че си е представял как те целува, не означава, че те харесва. Това, чеПродължете с четенето на „Напомняне“

Призракът

Вкъщи винаги мирише на храна. Още когато отвориш вратата, те залива миризма на някаква манджа. Когато бях хлапе, баба ми казваше, че ако в един дом не мирише на ядене, значи не е дом.   Влизам в коридора. Оставям якето си на закачалката и пристъпвам в кухнята. Светлината нахлува в стаята и ѝ придава мекота.Продължете с четенето на „Призракът“

Зареждане…

Something went wrong. Please refresh the page and/or try again.


Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: